Веселин Маринов

Щастлив съм, че мога да стигна до Вас и от новото ми мобилно приложение!

Пея повече от 35 години, а началото беше в казармата, с китарата, когато да стана певец беше само мечта. Имах шанса да завърша Българска държавна консерватория през 1983 г. в естрадния факултет в класа на Петър Димитров и четири години да бъда солист в група "Импулс".

През 1986 г. издадох и първата си малка самостоятелна плоча Веселин Маринов (1986), последвана от два големи албума - От любов (1987) и За любовта (1990), събрани по-късно в касетата Хитове (1990).

През трудните години с началото на промените у нас, като че за нас, хората на изкуството не остана място. За да успея да съхраня мечтата си - да продължа да пея - избрах нелесния път да отида в чужбина. И въпреки успехите си в Германия, Испания и други европейски страни, многобройните участия, двата издадени албума с български песни, изпети на чужд език, тъгата по България си остана. И сега когато на моите концерти публиката става на крака на песента "За теб, България", си казвам: "Имало е защо да се върна - за да изпея прекрасните и толкова български песни написани най-вече от патриарха на нашата забавна песен, композитора Тончо Русев и майстора на любовната лирика поета Евтим Евтимов".

Благодарение на тях през 1995 година издадох албума Горчиво вино (1995), а едноименната песен стана Мелодия на годината през 1994 година. Плодотворното ни сътрудничество продължи и се родиха много песни, които са обичани и до днес.

Благодаря и на всичките останали композитори, поети и аранжори, взели участие в албумите ми, които дават частица от своя талант за да се родят всички мои песни. Песни за любовта и преклонението пред жената.

Аз вярвам, че те си имат свой адрес, че стигат до сърцата и душите на хората, защото са родени по пътищата на страната, при срещите ми с неволите и радостите им. А моите не са по-различни от техните. И аз, като всеки земен човек обичам хубавите неща, обичам празниците, обичам спорта - предимно футбола и тениса, обичам да се виждам с приятелите си. Вълнувам се и за съдбата на страната ни, за младите хора, които бягат от България и си мислят, че там, в чуждата страна, сред чужди хора всичко е като приказка.

Но срещите ми с хората, техните искрени думи, сълзите в техните очи от радост или тъга, шанса, че можеш дори само с една песен да промениш живота им към по-добро, да ги убедиш, че "камъка си тежи на мястото" - всичко това ми дава сили и гордост да продължа да пея, защото моите песни са моя живот.

Благодаря предварително!